Класацията на my.Oltrans.bg за най-добри филми за преводачи
Съставената от нас класация с филми за преводачи не претендира за изчерпателност и е подредена според нашите лични предпочитания и според това колко значима роля играе преводът във филма или какво въздайствие оказва това върху зрителя.
№ 1 – Първи контакт
„Първи контакт“ e базиран върху краткия разказ на Тед Чанг „Историята на твоя живот“. През 2000 година печели наградата за фентъзи и фантастика Nebula за най-добра новела. Интересен е фактът, че разказът започва в английското време бъдеще перфектно. Майка разказва на дъщеря си за своя живот и как ще почине, когато стане на 25 години.
„Първи контакт“, 2016 г., е истинско пиршество за любителите на научнофантастичния жанр. Режисиран от Дени Вилньов, той разказва за езиковата лингвистка Луиз Банкс (изиграна от Ейми Адамс), която е назначена да комуникира с извънземни, пристигнали на Земята.
Първоначално комуникацията с извънземните е много трудна, защото те използват сложен език и не са представени във физически форми, които са познати на хората. Луиз трябва да преодолее културни, езикови и физически бариери, за да разбере езика им, да се свърже с тях и да открие целта им на Земята.
Филмът е изключително интересен, защото преплита теми като комуникация, език, култура и смисъла на живота. Той предлага на зрителите нов подход към тълкуването на езиковата комуникация и отношенията между различните култури.
№ 2 – Животът е прекрасен
„Животът е прекрасен“ (La vita è bella/Life Is Beautiful) е един стойностен италиански филм от 1997 година. Филмът е отличен с три награди Оскар и номиниран за още четири, като Роберто Бенини печели Оскар за перфектното си изпълнение в ролята на Гуидо.
„Животът е прекрасен“ е красив, романтичен, но и леко тъжен филм, който трогва зрителя и го кара да се замисли за последствията от омразата, войната, расизма и нацизма.
Главният герой – Гуидо, е леко нескопосан и чудат, но добър човек с много чувство за хумор и положително отношение към света. Скоро обаче ужасът на нацизма застига семейството му – след като изтърпяват поредица атаки и обиди, те биват изпратени в концентрационен лагер.
И тук изпъква основното послание на филма – дори когато животът ни изпраща най-трудните изпитания, можем да ги приемем с положително отношение и усмивка. Гуидо не иска да подложи сина си на тежката истина и започва да се преструва, че всичко, свързано с депортацията, е само шега. Той измисля игра, в която включва сина си, и му обяснява всички нацистки издевателства като част от изпитания, на които ги подлагат, за да спечелят голямата игра – танк.
Някои от най-забавните моменти са как Гуидо се прави на немски преводач и превежда нацистките заповеди пред италианските евреи по забавен начин, представяйки ги за правила на играта. Успява и да поздрави жена си по уредбата на лагера, искайки да ѝ вдъхне кураж в борбата.
„Животът е прекрасен“ е един невероятен филм, показващ кои са важните неща в живота – любовта, добротата, приемането на различните хора, противопоставяйки ги на злото – избиването на различните хора и най-важното – избиването на различните идеи.
№ 3 – Терминалът
Представете си, че сте в капан на терминал на летище, където никой не говори вашия език. От кого най-много бихте имали нужда да ви помогне в тази ситуация? Точно така, добър преводач! Филмът „Терминалът“ разказва истинската история на Мехран Карими Насери, ирански бежанец, който живеел 18 години в салона за заминаващи на Терминал 1 на летище Шарл дьо Гол (от 26 август 1988 г. до юли 2006 г.), когато бил хоспитализиран.
Виктор Навроски, както е представен Мехран във филма, се намира на международното летище „Джон Кенеди“ в Ню Йорк, когато установява, че неговият паспорт вече не е валиден. След като не му е позволено да се върне в своята страна, нито пък да влезе в страната, в която е пристигнал, той е принуден да остане да живее на летището. И тъй като е заклещен в тази ситуация, пред пътника се изпречват безбройни езикови бариери и той се натъква на редица трудности в комуникацията. Седмиците и месеците се изнизват и Виктор се сблъсква с умаления образ на Америка – един безкрайно сложен свят на абсурдност, щедрост, амбиция, забавление, обществен статус, способност случайно да откриваш стойностните неща в живота, та дори и романтично преживяване със стюардесата Амелия – Катрин Зита-Джоунс.
№ 4 – Пустинно цвете
Този филм пресъздава истинската история на Уарис Дари (в ролята – етиопската актриса Лия Кебеде), момиче от Сомалия, която успява да избяга от своя уреден брак и пристига като прислужница в Лондон. Тя не знае езика и в началото разчита да ѝ бъде превеждано. Във филма има една сцена в болницата, която показва огромната нужда от професионален медицински превод и негативния резултат от липсата му.
Филмът е създаден по едноименната автобиографична книга (Desert Flower: The Extraordinary Journey of a Desert Nomad, 1998 г.) на сомалийския модел, актриса и социален активист Уарис Дири и американската документалистка, авторка на пътеписи и преподавател, Катлийн Милър. В Лондон Дари е забелязана от известен моден фотограф и това променя живота ѝ завинаги. След години в мизерия, насилие и постоянна битка за оцеляване Уарис се превръща в супер модел и специален представител на ООН (1997 – 2003 г.) срещу женското обрязване.
№ 5 – Преводачката
Трилърът „Преводачката“ успява да заеме първо място в класацията за най-гледани филми през 2005 година за Америка. Главната роля се играе от Никол Кидман, а Шон Пен прекрасно ѝ партнира. Режисьорът Сидни Полак поставя Кидман в ролята на преводачка към ООН, която чува случайно заговор за атентат в сградата на ООН.
Филмът показва на широката публика как изглежда професията на симултанните преводачи и то на толкова високо ниво. Историята е интригуваща, заплетена. Бонус е и че можем да видим сградата на ООН отвътре, като по това време това е първото разкриване на нейните зали на голям екран.
№ 6 – Амистад
Приемаме свободата за даденост. Тя е наша по рождение. Но има моменти, в които бива отнета. „Амистад“ разказва за бунт през 1839 г. на борда на кораб, превозващ роби към Северна Америка. Робите, завзели кораба, са хванати и съдени. По-голямата част от филма се развива в съдебната зала, следейки делото на роба, предизвикал бунта.
„Амистад“ е историческа драма за търговията на роби. В този филм непрофесионален съдебен преводач не успява да преведе историята на 40 африканци, които били отвлечени, за да бъдат продадени като роби в САЩ. За щастие друг преводач успява да преведе казуса точно и съдът успява да чуе истината.
№ 7 – Спенглиш
Спенглиш е термин за микс между английски и испански, използван от имигрантите от Мексико и Южна Америка в САЩ. Филмът е за историята на самотна майка от Мексико, която не говори английски, но си намира работа като чистачка, и нейната дъщеря, която понякога ѝ превежда, докато е на работа. Момичето често се сблъсква с комични ситуации, в които културните различия правят точния превод истинско предизвикателство.
Sраnglish (спeнглиш) сe пoлучaвa, кoгaтo вътрe в чoвeкa и нeгoвия живoт сe oмeшaт eзицитe, културитe, рaзличният нaчин нa мислeнe. Филмът e шaнтaвa история за нормалите неща от живота.
№ 8 – Гласът на вятъра
През 1942 г. американската армия в Тихия океан има сериозни проблеми с изтичането на информация. Ветеран от Първата световна война, син на мисионер, възпитан в резерват на навахо им подсказва да използват индианския диалект, който няма азбука и писмени символи и се предава устно.
211 думи и изрази от военния речник намират своите еквиваленти на езика навахо и то само в главата на упълномощените войници. Не е създаден нито един документ, за да не попадне в ръцете на врага. В последствие 400 навахо са обучени, за да изпращат, получават и превеждат подадените заповеди.
В главните роли са Никълъс Кейдж, Марк Рафаело, Франсис О’Конър, Крисчън Слейтър и др.
№ 9 – Тихо наследство
„Тихо наследство“ е български филм за жестомимичния език, представен от HBO в 23 държави. Таня и Кати са главните герои в този филм, разказващ за необикновената сила на едно обикновено семейство. Няма как да не оцените този филм като силно емоционален и затрогващ.
Във филма героите преминават през много перипетии, но въпреки това той завършва с любов. „Тихо наследство“ извървява дълъг път от близо 5 години от зараждането на идеята до реализацията и европейската си премиера в такъв голям мащаб. Продуцентът Катя Тричкова и малкият му екип са двигател това да се случи. Проектът се реализира с подкрепата на много съмишленици и приятели. Възможността да бъде излъчен в 23 държави надхвърля всички очаквания и мечти.
№ 10 – Преводачите
Девет преводачи.
Един луксозен бункер.
Най-очакваният роман на всички времена.
Никаква връзка с външния свят.
Искане за огромен откуп.
Кой е крадецът?
Поставено е условие за откуп от пет милиона евро от хакер, който пуска първите десет страници от дългоочаквания роман.
Той заплашва, че на следващия ден ще публикува още сто.
Въпреки че е сигурен, че е някой от преводачите, издателят не може да предположи кой точно. Затова затваря всички в един бункер без контакт с външния свят. Оригиналът е невъзможно да е бил откраднат, защото се пази денонощно от въоръжена охрана. Много пари и девет човешки живота са заложени на карта. Ще стигне ли времето? И кой ще излезе по-умен?
№ 11 – Изгубени в превода
Боб Харис (Бил Мъри) и Шарлот (Скарлет Йохансон) са двама американци в Токио. Боб е кино звезда, дошъл да снима реклама за уиски, докато Шарлот е млада жена, съпровождаща съпруга си, фотограф работохолик. Страдащи от безсъние, двамата се срещат една вечер в бара на луксозен хотел.
Тази случайна среща води до едно изненадващо приятелство. Шарлот и Боб започват своето лудо препускане из Токио, често изпадайки в комични ситуации и накрая двамата откриват нов смисъл и вяра в живота.
Филмът е романтична драма с елементи на комедия. В него са комбинирани много общовалидни теми като самота, езикови бариери и културен шок. Двамата герои са привлечени един от друг след редица случки, в които трябва да се справят с превода на японски или с културата. Във филма има и сцена, когато главният герой Боб се натъква на поредната езикова бариера, когато среща Г-н Кавазаки, който би следвало да бъде преводачът между него и японския директор. Обаче преводачът не успява да направи точен превод на думите на директора, което води до много обърквания.
№ 12 – Ало-ало
„Ало, ало!“ (‘Allo ‘Allo!) е английски сериал, комедия, излъчван по BBC през 80-те и началото на 90-те години на XX век. Действието се развива по времето на Втората световна война, в малкото френско градче Нувион и ни разказва историята на Рене Артоа. Германците са окупирали градчето, взимайки със себе си всякакви ценности, между които и картината „Грешната Мадона“ („Грешната Мадона с големите бомби“) от Ван Кломп.
Рене е принуден да бъде добър с германците, за да не го застрелят, също така трябва да бъде добър и със Съпротивата, иначе те ще го застрелят, защото е добър с германците. Трябва да бъде добър и с жена си Едит, защото, ако тя разбере, че има връзка със сервитьорката от ресторанта Ивет, ще го застреля. А ако Ивет разбере, че Рене има връзка и с другата си сервитьорка Мария, тя ще го застреля. Така приключенията на Рене започват.
Един от най-забавните персонажи е полицай Крабтрий – английски агент, който се преструва на френски полицай и говори ужасно френски. Можем само да благодарим на преводачката Златна Костова за прецизната работа и нейното разпознаваемо от всеки „Добрютро“.
