Членуване на съществителни и прилагателни имена от мъжки род

В писмен текст в зависимост от предназначението си в изречението думите от м. р. ед. ч. могат да се членуват с пълен член (-ът или –ят) и с кратък член (-а или -я). Правилата за членуване с пълен и кратък член са задължителни само за писмените текстове.

Основни правила на членуване с пълен член

Пълният член за м. р. ед. ч. -ът, -ят се използва в следните случаи:

а) При членуване на подлога, изразен чрез съществително име от мъжки род, единствено число. В този случай е възможна замяна на членуваната дума с ТОЙ.

Примери:

Потребителят проверява поста си за грешки, преди да го публикува. (ТОЙ проверява поста си.)

Форумът се развива с бързи темпове. (ТОЙ се развива.)

б) При членуване на определението на подлога, изразено чрез прилагателно име или местоимение от м. р. ед. ч.

Примери:

Нарастващият интерес към сайта безпокои конкуренцията. (ТОЙ безпокои конкуренцията.)

Позитивният поглед прави живота по-лесен. (ТОЙ прави живота по-лесен.)

в) При членуване на именната част (м. р. ед. ч.).

Примери:

Нейният коментар беше неуместен. (ТОЙ беше неуместен.)

Самият той пише тук под различно име. (ТОЙ пише тук под различно име.)

Трябва да се обърне внимание на още един случай, при който членуваната дума или словосъчетанието, в което тя участва, се свързва с един от следните глаголи: съм, бъда, оказвам се, изглеждам, ставам (в смисъл „превръщам се в“), казвам се, наричам се, представлявам (в значение „съм“).

Аз ли ти изглеждам най-умореният от всички?

Алуминият е най-лекият метал.

г) При членуване на обръщения в м.р. ед.ч.

Малкият, ела тук!

Подсъдимият, изправете се!

д) Заглавия на книги, филми, статии и др., където членуваните форми от м.р. ед.ч. са употребени самостоятелно и не са след предлог.

Примери:

„Железният светилник“

„Властелинът на пръстените“

За разлика от „На самотния остров“

Основни правила на членуване с кратък член

Непълният член за м. р. ед. ч. -а, -я се използва при членуване на второстепенните части в изречението (допълнение, обстоятелствено пояснение и техните определения). 

а) Членуваната дума не е подлог в изречението. Невъзможна е замяната на членуваната форма с ТОЙ.

Примери:

Директора днес го няма. (НЕГО днес го няма.)

Ето човека. (Ето ГО.)

б) Членуваната дума не е съгласувано определение или приложение към подлога в изречението. В изречението не е възможна замяната на цялото словосъчетание с членуваната дума с ТОЙ.

Примери:

Мостът е дело на Колю Фичето – самобитния архитектурен български гений. (Мостът е дело на НЕГО.)

в) Не се членуват едносъставни собствени имена от м.р. ед.ч. на географски, културни и исторически обекти.

Примери:

Пред Лувъра се издига кристална пирамида.

От Акропола се вижда цяла Атина.

Ватикана приютява милиони туристи годишно.

г) С кратък член независимо от службата си в изречението се пишат прозвищата и прякорите в м.р. ед.ч.

Примери:

Апостола беше предаден и заловен покрай Къкрина.

Белия вожд гледаше замислено към Скалистите планини.

д) С кратък член независимо от тяхната служба в изречението се пишат собствените имена на географски обекти от м.р. ед.ч., чиято основна форма е членувана.

Примери:

Леденика е най-голямата българска пещера.

В местността Превала се състоя традиционният български фестивал.

Правилата при членуване на съществителни имена от м.р. са добре представени в изданието „Правопис и пунктуация на българския език. Основни правила“ на Института за български език на БАН. Част от посочените примери са от същото издание.